стои вцепенена, взира си втренчено -
връхлитат неонови градовете,
корабите по Елба и дъжделивият сумрак
из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,
Чиле хаус и фериботите,
бавни реки като бавна
и всепроникваща синеокост -
толкова красота, толкова щедрост,
невъзможно да са за нея.
Една чужденка на прага
и нищо не ѝ е отказано,
нито дъжд вали - слънце грее из Залцбург,
нито томче на Тракл във внезапна книжарница,
нито кафе "Томасели", масата в ъгъла,
вкопчените в любовта пръсти,
нито разливите на Рейн и Некар,
нито онзи шепот насред прегръдката:
"Не можеш да се изгубиш в град,
през който тече река."
Мирела Иванова
2009
Комментариев нет:
Отправить комментарий