Върви по улицата

най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й свалят шапки и корони
и че старците въздишат, без да знаят Омир.

Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка по възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния....

....или с някаква чиния са я грабнали,
или през малкото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)
- на август.

Георги Господинов
2014