Надолу, все надолу. Но коя си ти

невидима ръка? В ноктете ти жестоки
душата ми преброди звездни висоти -
и ето ме залутан в пропасти дълбоки.
Надолу, все надолу! Но коя си ти?

Бездънни тъмнини. Стенания и смрад.
Душата ми те следва жадно любопитна.
Душата ми е в ада и сама е ад.
Душата ми се вслушва страстно ненаситна.
Но де ме водиш ти, в стенания и смрад?

Надолу, все надолу, - горко изранен
в паденията, в скоковете главоломни.
Душата ми пияна, хищник настървен,
за ужаса копней. Но де ще се опомни?
Надолу, все надолу! - Горко изранен.

Пейо Яворов
1904