пардон, пенсионер.
Цяла нощ не мога да заспя от студ,
сутрин ставам, изпивам си чая със коричка хляб,
тръгвам да търся по-евтино кисело мляко
от големите хипермаркети.
Не смея да ползвам градския транспорт,
тъй като чутото от младите по адрес на майка ми
ме разстройва -
показва ми моето нежелано присъствие навсякъде.
Уморен от безсмисленото скитане
се прибирам в студеното жилище
в очакване някой от съседите
да ми даде прочетения вестник.
Ние във входа сме си направили списък
кой какъв и кога вестник да купува,
и си ги разменяме по известни причини.
Преглеждам пресата,
за да съм във час какво става,
а то нищо не става,
лягам и започвам да сънувам нерозови сънища.
...
Въобще аз съм един щастлив български пенсионер,
молещ по-бързо господ да ме отърве от щастието.
Anonimous,
2008
Комментариев нет:
Отправить комментарий