Искам дете

от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша.
Да му помагам с домашните.
(- Мамо, днес учихме,
как се вали изведро!...)

Искам дете
от вятъра.
(Какво от това, че баща му
никога не е до мене?!)
Да бъде винаги рошаво.
Винаги променено.
Да му давам да тича из къщата.
Вечно да чупи прозорците.
(Срам го е, че го прегръщам
и му оправям косата пред хората.)

Искам дете
от пожара.
Със смях като бяг на коне.
Вечно омазано в сажди.
С вечно ожулени
колене.
Вечно със нещо по-важно
наум
от миенето на ръце.

Искам дете от прозореца.
От залеза искам дете.
Дете със очи като моливи.
Дете със прозрачни ръце.

Искам дете.
От целия свят.
(Ако щеш - наречи го падение!)
Дете със душа като ад.

Ще го кръстя
Стихотворение.

Елица Мавродинова
2007