Не ми се лъже като всички бивши селяни,

че умирам от тъга
по биволите с петънцата бели,
че къщичките грохнали сънувам;
и че из къра ми се крачи бос,
и че за сърп ръцете ме сърбят,
и че незнайна сила ме държи в града,
а тъй ме тегли
по тротоара за към село мъката -

не ми се лъже като всички.
Само си помислих,
че сто години не съм виждал щъркели.

Биньо Иванов
ГРАДСКО
1989